Home Literary Circle Contributors Katia Социалното Отчуждение

Социалното Отчуждение

E-mail Print PDF
Article Index
Социалното Отчуждение
2
3
All Pages
There are no translations available.

СОЦИАЛНОТО ОТЧУЖДЕНИЕ – НАЙ- ТЕЖКАТА  БОЛЕСТ НА СЪВРЕMEННОТО   ОБЩЕСТВО

проф. Кирил Драгов

      В началото на 40-е години на 19 век, възпитаният в хуманистичен дух Карл Маркс смята, че най-големият недъг на съвременното му капиталистическо общество е отчуждението между хората. След Френската буржоазна революция и Наполеоновите войни капитализмът е победил безалтернативно като система на икономически и обществени отношения в Англия, Франция и Северна Америка и постепенно се налага в целия свят. Опитвайки се да разбере причините за липсата на съпричастност и солидарност между съвременниците си, младият философ ги открива в господстващите буржоазно-икономически отношения, които налагат своя отпечатък върху цялата гама от човешки контакти, включително в бита.
      Обяснението на отчуждението за Маркс е икономическо и оттук социално- психологическо. В условията на стоково производство хората са отчуждени от продукта на своя труд, който не им принадлежи. За разлика от натуралното стопанство при което хората потребяват  сами голямата част от това, което са произвели, то при капиталистическото  стоково производство, произведеният продукт отива в ръцете на капиталиста – експлоататор и оттам на пазара, за размяна и консумация от други неизвестни и анонимни потребители. Хората в условията на пазарна икономика се съревновават непрекъснато за ограничените ресурси и стоки и в процеса на тази борба се разрушават нормалните човешки връзки и социалната цялост. В крайна сметка от психологическа гледна точка , човекът не може да се чувства близък и съпричастен с проблемите на тези, които са негови конкуренти и противници в надпреварата за оцеляване и по- големи печалби. В условията на пазарно капиталистическо производство работникът противостои на предприемача и обратно, търговецът на другите търговци и купувачите, градът на селото…Икономическата логика на стоковото производство и буржоазно-  пазарният тип обществени отношения възпроизвежда  в нов вариант древноримската сентенция “Човек за човека е вълк”,
прикрит под лозунга за свобода и демокрация.
      Според младия Маркс капиталистическият начин на производство поражда непрекъснато отчуждение не само между хората и продукта на техния  труд. Нещо повече, поради своя индустриален характер, капитализмът поражда отчуждение между хората и природата. Индустриалното производство се основава на мащабна, перманентна агресия  спрямо природата, третирана  единствено като източник на суровини. Ренесансовото преклонение пред природата като храм, в който хората живеят отдавна е отшумяло. За разлика от феодалното, натурално стопанство,  което съобразява своята дейност с циклите на природата и нейните регенеративни способности, индустриалният начин на производство се отнася хищнически с околната среда, непрекъснато накърнявайки нейната цялост и пропорции.Капиталистическият промишлен начин на производство налага схващането, че  природата е суровинна база, пасивна и противопоставена  на производствения процес. А това, което противостои на човешката производствена активност не може да се възприема като нещо близко, с което хората са в неразривно единство. Затова и интернирани в градовете – символ и пространство на индустриалното производство, обитателите на бетонната и асфалтова джунгла живеят все по- отчуждени от автентичната природа.
      България и посткомунистическите страни от т.нар.  “ Източен блок “ се намират в момента  в ситуация, сходна с тази от времето на Маркс. Както преди 20 години малцина бяха тези, които вярваха, че съществуващата социална система ще бъде радикално променена, още по-малко са днес тези, които мислят, че е възможно връщане назад към времената на социализма.
                                                   



 

Members Only

Members of the Literary Circle, please log in to submit a material.